Можем ли да изкараме една година без да пазаруваме? Защо купуването на нови вещи се е превърнало в толкова неразделна част от културата, живота, разговорите, забавлението ни? Кога спираме да ценим това, което вече имаме, и се втурваме към магазина за нещо ново?
Разчистването на дома се превръща в нова мода, а минимализмът започва да набира все повече последователи. В месеца на финансите от годишната ни програма, реших да ви разкажа за една канадска блогърка и финансов автор, чиято книга ме изненада. На 29-ия си рожден ден Кейт Фландърс решава да си наложи забрана за пазаруване за цяла година. След като годината изтича, удължава периода с още една година. Това предизвикателство й помага да напусне работа и да се фокусира върху свободната си практика, както и да опише преживяванията си в книгата The Year of Less.
“Повече никога не е било решението, оказа се, че решението е в по-малкото.”
The Year of Less е биографична книга за самопомощ, както авторката сама я описва. На страниците разкрива своето едногодишно пътуване през предизвикателството да не пазарува нищо освен хранителни и санитарни продукти (има си списък на разрешените и на забранените покупки). Всичко започва преди 4 години, когато Фландърс е изумена, че сестра й – студетка, която работи почасово, успява да спестява по 20% от месечния си доход. Самата Кейт се чувства късметлийка, ако накрая на месеца е заделила поне 5% от заплатата си. „Запитах се: Защо си позволявам да изхарча 95% от парите си? Не мога ли да живея с по-малко“, разказва тя в интервю за Insider. „Не се чувствах добре, че харча всичките си пари и накрая не ми остава нищо, за да преследвам целите си. Накрая на месеца дори не можех да кажа, че се чувствам добре от това как и къде съм похарчила парите си.“
Така тя решава да си вземе година почивка от купуването на всичко, което не й е абсолютно необходимо – спира да купува дрехи, обувки, книги, електроника, мебели и декорация, храни и напитки от ресторанти. Същевременно разчиства и организира вещите си, като накрая се разделя с ¾ от притежанията си и спестява над 50% от годишния си доход. Историята в книгата обаче не изрежда какво купува или не купува, а обръща внимание на промените, които се случват в личния й живот, във взаимоотношенията й с другите и в собствените й нагласи и осъзнатост. Ето какви уроци открива за себе си след 365 дни без харчене на пари.
1. Промяната започва с осъзнатост
Урокът, който научих безкрайно много пъти, е, че ако искаме промяна в живота си, първо трябва да разберем точно какво искаме да променим. За да имаме това разбиране, трябва да сме много осъзнати за ситуацията, в която се намираме.
За мен тази осъзнатост започна с проследяване на всичките ми харчения и стриктен бюджет. Събрах всичките си кредити и задължения, както и всичките си спестявания, за да видя с какво наистина разполагам. Вглеждането в тези цифри не е лесно, понякога е плашещо, но е необходима първа стъпка, която създава осъзнатост, а след нея идва и промяната.
2. Разглеждането може да бъде истинският “крадец” на радостта
Вторият урок, който научих, е, че имам лошият навик да разглеждам и да търся. Пазаруването само по себе си не е лошо, когато имаме нужда от нещо, но моят проблем беше разглеждането в магазини или сайтове – действие, което ме караше да мисля, че имам нужда от още неща. По този начин никога не оценявам истински и не използвам вещите, които вече имам вкъщи. Вместо това непрекъснато търся какво е на промоция.
Ако влизах в магазин с мисълта, че вероятно ще си харесам нещо, винаги си харесвах. А това разглеждане не ми позволяваше да се чувствам благодарна за това, което вече имам, и винаги водеше до харченето на пари за нещо, от които реално нямам нужда.
3. Удобството си има цена
Макар че съм отгледана от родители, които могат да направят всичко със собствените си две ръце, израствайки в дигиталната революция, за мен беше много по-лесно да платя за нещо, отколкото да се опитам да го направя. Понякога най-удобната опция е по-евтина, но това, което научих по време на моята година без харчене, беше, че удобството ми струва скъпо, особено когато е придружено с неувереност и ниска самооценка.
През тази година най-накрая помолих родителите си да ме научат на нещата, които умеят – като да шия и бродирам, да отглеждам зеленчуци в саксия, да си сменям маслото на колата. Приключих годината много по-уверена в себе си, благодарение на новите умения, които бях придобила.
Осъзнах, че можем много повече отколкото дори си даваме шанс да предполагаме. И да, можем да спестим много пари, ако просто използваме ръцете си.
4. За какво освобождаваш пространство
Урок, който научих многократно през годините, е, че винаги когато се освободим от нещо негативно в живота си, освобождаваме пространство за нещо позитивно. Всички ние имаме определено време и пространство в животите си, затова трябва да приоритизираме. Какво е най-важно за нас? От какво можем да се освободим, за да направим място за най-важното? Всичките ми открития в крайна сметка се свеждаха до два въпроса: Ако това не ме кара да се чувствам добре, защо въобще го правя? И какво наистина искам в този момент?
Задавайки се тези въпроси често, спрях да казвам “да” толкова лесно и по инерция, правейки неща, които трябва да направя, но които не отговарят на истинските ми ценности и нужди.
5. Влизането в лоши навици е лесно и неусетно
Все още не мога да разбера защо винаги толкова лесно се отказваме да правим нещата, които ни носят удоволствие, за сметка на онези, които изискват по-малко усилие. Всички обичаме разходките сред природата, но редовно стоим на дивана вкъщи. Отдавна искаме да прочетем онази книга, която ни чака на нощното шкафче, но вместо това включваме телевизора. Мозъкът редовно избира по-лесния път, по-малкото натоварване, по-малкото усилие. Ето защо се опитвам да бъда по-осъзната във всеки един момент, да съм тук и сега в живота си, а не да се движа по утъпканата пътека на навика и най-малкото съпротивление. Така мога да правя повече неща, които обичам, и които наистина избирам да правя.
Прочетете още: