През последните 2 години се освободих от над 70% от вещите си. Подарих, дарих, продадох, рециклирах. Минах през няколко етапа, открих страшно много ползи, а днес продължавам да разчиствам и по-важното – да внимавам какво внасям в дома си.
Ето как изглеждаше моето приключение по пътя на разчистването… или животът ми през историята на моите гардероби.
1. Много вещи ли имам? Колко много е много?
Винаги съм се възхищавала на приятели с идеално подредени и изчистени апартаменти, които сякаш казват “по всяко време си добре дошъл на гости”. Аз от своя страна, винаги трябва да чистя и подреждам, преди да дойдат гости. Много харесвам минималистичните интериори в Pinterest, но не вярвам, че в тях наистина може да се живее. Обичам да съм си у дома, да ми е удобно и комфортно, да ми е хюга. В същото време не съм и вещоман, нямам нито една колекция от нищо (дори обувките си мога да преброя за секунди), не обичам шопинга и не съм сантиментална към притежанията си. Нормално съществуване с вещите по средата между минимализма и трупането.
Затова когато започнаха да ми попадат статии за разчистване, т.нар. decluttering, много се чудих дали това е за мен. Всъщност имам ли много вещи, колко е много, кое е боклукът, ненужното във всичко, което пазя по гардероби и шкафове?
Първи закон на гардеробната физика:
Най-добре разбираш колко много вещи имаш, когато се наложи да ги събереш и пренесеш.
За последните 12 години съм сменила 4 квартири. От миниатюрната ми стаичка в Студентски град, която делях с още две колежки, с еднокрилно гардеробче и малко пространство под леглото се изнесох с 5 куфара. Пет! Дори не можех да повярвам къде се е събрал целият този багаж в това ограничено пространство. С всяка следваща квартира пространството ставаше все по-голямо, а с него и багажът. От еднокрилен гардероб преминах на четирикрилен от пода до тавана, който успявах да напълня със същата лекота… без дори да си мисля, че имам много дрехи.
Предвидливо всеки път си оставях буфер от две седмици между наемането на новата квартира и освобождаването на старата, така че да мога прилежно да събера целия си живот в куфари и чували и да му дам нов дом. Мъкнех лекции от университета, които никога след вземането на изпита не съм отваряла; книги, в които дори не си спомням за какво се разказва или никога не съм чела; дрехи от преди години с два номера по-малки, които се надявам, че някога ще ми станат…. Отново и отново, квартира след квартира, куфар след куфар.
Парадоксално, но именно когато “обитавах” гигантския си четирикрилен гардероб, живях един месец в Тайланд единствено с раница с ръчен багаж. И ми беше повече от достатъчно.
2. Освобождаването на три рафтчета
Разчистването ми започна преди две години, когато в новата си квартира (с един четирикрилен и един двукрилен гардероб) трябваше да освободя 3 рафтчета за дрехите на Росен. Три рафтчета… при толкова много място за съхранение на дрехите и обувките ми това трябваше да е лесно. Никога не съм си мислела, че имам много дрехи, не обичам да пазарувам, определено не мога да кажа, че имам някакъв личен стил (различен от това да ми е удобно и да е подходящо за повода), нося редовно определен брой любими дрехи. Тогава какво се случваше в гардероба ми? Кога това чудовище беше нараснало толкова много, че в момента не можех да освободя три рафтчета?
Втори закон на гардеробната физика:
Всяко свободно пространство се изпълва с вещи до максимума на своите граници.
И така, леко засрамена от осъзнаването колко много вещи имам (и от факта, че не само аз съм го осъзнала) и притисната да освободя по-бързо пространство за дрехите на Росен, започнах с разчистване на най-очевидното.
Изсипах всички дрехи на пода и голямото сортиране, преглеждане и мерене започна. (тогава още не бях чела книгата на Мари Кондо)
Първо си отиваха:
- Дрехи, които имат повреди, петна или дупки.
- Дрехи, които не ми стават. Едва ли някога отново ще нося размер S, а ако това се случи, ще съм толкова щастлива, че ще искам да се наградя с нова и красива дреха.
- Дрехи, които вече са страшно демоде – дънки с мноооого ниска талия, топ тип бюстие, панталони Чарлстон (добре де, някой моден познавач може и да ме опровергае и да каже, че са актуални, но не и в моя свят :))
Поканих вкъщи любима колежка, която е размер S, да си хареса и премери част от отделените дрехи. Останалото отиде в контейнерите на БЧК или стана на парцали за почистване вкъщи. Така освободих три рафтчета в гардероба.
Наскоро прочетох интересна концепция за разчистването, според която е добре винаги да имаме по едно свободно рафтче/чекмедже/лавица вкъщи. Не слагаме нищо там, просто го държим свободно, за да ни напомня, че можем да имаме свободно пространство вкъщи. И да преобърнем втория ми закон на гардеробната физика.
3. Носи ли ми радост?
След като вече у мен се беше запалила искрата на разчистването (и веднъж се бях потопила в безкрайността на дрехите си), реших, че е време да приложа тежката артилерия и си поръчах книгата на Мари Кондо “Магията на подреждането”. Много често споменавам тази книга през последния месец, но истината е, че когато я прочетох за първи път, бях леко разочарована колко повърхностно и елементарно е написана. Това е ли е книгата на книгите в разчистването, за която говори целият свят? После започнах отначало – прочетох я втори път, сега вече по категории и прилагайки написаното. И да, това е книгата за разчистване според мен, може да е написана елементарно, но всичко, което казва, е толкова вярно и полезно, ако решиш да му се отдадеш и да го спазиш.
Трети закон на гардеробната физика:
Всяко действие на трупане си има равно по сила и противоположно по посока действие на разчистване.
Мари Кондо съветва разчистването да става по категории, а не по стаи, гардероби или шкафове. Да се направи наведнъж и цялостно, дори това да означава разчистване в продължение на месеци. Защото само когато наистина се освободим от всичко ненужно, няма да се налага никога повече да отделяме време, за да подреждаме.
Единственият въпрос, на който трябва да си отговорим, използвайки метода Конмари, е “Това носи ли ми щастие?”. Симпатичната японка съветва да извадим абсолютно всички вещи от дадена категория, да взимаме всяка една от тях в ръце и да се питаме дали ни носи щастие. Ако отговорът е положителен, тази вещ остава, ако е отрицателен – й благодарим за времето, през което ни е служила, и я освобождаваме за нов живот някъде другаде.
Дрехи
Първата категория, с която се започва, са дрехите. И като един примерен последовател на новата философия, която беше обзела живота ми, изсипах всичките си дрехи на пода и (без да обличам всяка една от тях) започнах да се питам дали ми носят щастие. Така установих, че в гардероба ми има голямо разнообразие от дрехи, което съм трупала с години и за което дори не съм предполагала:
- Дрехи за специални поводи
- Дрехи, които съм си купувала преди събития/участия в телевизия – обикновено купувани в последния момент, а една блуза дори половин час преди събитието
- Дрехи, които са ми подарък и никога не са носени
- Дрехи, които буквално са скъсани и размъкнати от носене
- Дрехи, които пресъздават стила, който си мисля, че трябва да имам – как трябва да изглежда Златина в този етап от живота й… но които в крайна сметка никога не пасват в удобно-подходящото ми всекидневно разбиране
- Дрехи, които мога да нося с почти всичко
- Дрехи, които отиват единствено с още една или две в гардероба
- Дрехи, които подчертават прекрасно талията ми, но в които раменете ми изглеждат ужасно
- Дрехи, с които съм секси
- Дрехи, в които да се скрия, когато не съм в настроение
- Дрехи-спасителни пояси, които стават за всичко
- Дрехи, които биха стояли прекрасно на някой друг
- Дрехи, които много харесвам, но наистина нямам с какво да комбинирам
Мога да продължавам с този списък, но съм сигурна, че разбрахте идеята, както съм сигурна, че ако се замислите – ще направите подобен списък за собствения си гардероб. И тук изниква големият въпрос – кои от тези вещи ми носят щастие? Дали блузата, купувана в последния момент, ми носи щастие? Или блузата, която вече е размъкната от всекидневно носене? Дали мекият пуловер или секси роклята ми носят щастие?
Мари Кондо казва, че хората, които консултира, се освобождават от поне 50% от вещите си – затова реших да съм безкомпромисна и да оставя в гардероба си само неща, които наистина харесвам и в които се чувствам добре. Всичко останало си тръгва. Когато вземеш това решение, когато си дадеш това разрешение сам на себе си, процесът става много по-лесен. Не се убеждавам какво трябва да остане, а какво трябва да си отиде, защото искам да съм обградена само с дрехи, които показват коя е Златина и които харесвам и нося редовно. Да знам, че мога да извадя която и да е дреха от гардероба и тя ще бъде прекрасна за мен.
Няколко часа по-късно от купчината с дрехи на горната снимка останаха по-малко от половината. Всичко, което харесвам, сгънах по метода на Мари Кондо и прибрах в кутии в гардероба – точно 4 кутии от обувки, плюс няколко закачалки с официални рокли, сака и връхни дрехи. Всичко останало отиде по торби за даряване, продаване и рециклиране.
(Тук трябва да си призная, че много от вещите за продаване, които пуснах онлайн, се застояха с месеци, докато си намерят купувачи. Затова не пропускайте да прочетете съветите в статията: Правила на разчистването: 10 неща, които да НЕ правите )
След като веднъж преминах през дрехите, с обувките и аксесоарите беше много по-лесно – отделих по няколко за специален повод, които да си отиват с всичко (така че да не се налага да тичам по магазините и да купувам в последния момент, когато ми предстои събитие), запазих няколко, които наистина харесвам, и няколко, без които не мога да си представя моя ден. Всичко останало си отиде.
В книгата на Мари Кондо се казва, че ако веднъж разчистите и подредите както трябва, след това никога няма да ви се налага да подреждате отново. И макар да подреждам хола всеки път, преди да ми дойдат гости, никога не съм подреждала отново гардероба си. Всяка дреха в него си има собствено място, а щом веднъж е извадена, мястото й стои празно и много лесно се връща отново там, защото използвам кутии и вертикално, а не хоризонтално редене на дрехите.
Книги
Втората категория в препоръчителния списък за подреждане са книгите. Мислех си, че тук ще имам голям проблем, защото обожавам книги – обичам да си купувам книги, да ги чета, да ги редя на лавицата по определена логика, да ги давам на приятели, на които знам, че ще им харесат. Дори започнах “Има време” и 2020: Най-добрата година досега заради книгите, които съм прочела и чиито съвети искам да споделя.
Истината е, че през последните години книгите ми не винаги са имали достоен дом – не във всяка квартира съм имала библиотека или подходящи рафтове за тях, някъде са стояли в големи кутии под масата, в кашон в коридора или натрупани по ръба на дивана. Но винаги съм ги носела и пренасяла със себе си. Докато не прочетох книгата на Мари Кондо, и през ум не ми беше минавало да се освободя от книги. Абсурд, не и книгите ми.
Втора истина е обаче, че много рядко препрочитам книга, която вече съм прочела. Има книги, които стоят с години вкъщи и си казвам, че някой ден трябва да ги прочета, но този ден така и не идва. Прочитам десетки други, но не и тези, отделени за “някой ден” или “когато имам време”. Има и книги-класики, които просто ми е хубаво да знам, че притежавам.
Голямата промяна в мисленето ми за книгите дойде именно от тази думичка “притежавам” – защо ми е да притежавам книги, които никога няма да прочета (нека спрем да се заблуждаваме – ако исках, досега да съм ги прочела), да притежавам книги, които вече съм прочела, взела съм мъдростта от тях, и сега само събират прах. Защо да затварям вкъщи книги, на които само аз да се радвам?
Така реших да даря голяма част от книгите си на библиотеката в Сандански, откъдето неведнъж съм взимала книги и ценни учебници по време на следването си и след това.
Даряването на книгите в библиотеката ми създаде усещане не само за смислено разчистване на пространство вкъщи, но и че много повече хора ще могат да се възползват от тази литература. А и книгите не ми липсват, защото знам, че са там – във всеки момент, в който имам нужда от някоя книга, мога да отида и да я заема.
В допълнение – бюджетът на библиотеките за закупуване на нови книги е крайно ограничен, така че всяко дарение на актуални заглавия и автори е важно за тях.
В две поредни години на два пъти дарих по един кашон с книги и учебници на библиотеката, което беше съчетано и с етапите, през които преминавах в разчистването. Както и при дрехите – първо най-очевидното, после това, което не ми носи щастие.
Така дарих:
- Учебници и учебна литература
- Книги, които съм получавала от издателства или по друг професионален повод и просто не са моите като жанр
- Книги, които така и не съм успяла да дочета, защото не ми харесват
- Книги, които съм прочела и към които знам, че няма да се върна отново
Отскоро съм в трети етап на разчистването, който е много по-категоричен – дори и книги, които харесвам и които са ми създавали положително усещане от това, че са сред колекцията ми, вече нямат място вкъщи.
Миналата седмица се освободих от няколко книги – едната, която много ме накара да се замисля, е от жанра съвременна приложна психология – книги, към които по-често се връщам и използвам за сайта и предизвикателствата. Купувала съм си я в гимназията, беше с мен в Студентски град, а след това във всеки един апартамент, който съм обитавала. Повече от 12 години тази книга пътува с мен от квартира в квартира. Сигурно е много ценна, ще си кажете вие, щом толкова години отделям време да й намирам място в куфари и библиотеки. Истината е, че дори не си спомням за какво се говори в тази книга и не е отворена нито веднъж, след като е прочетена. Защо тогава си правя труда да я пазя, да я нося, да я преподреждам. Вече си има нов собственик.
В момента нямам библиотека, но книгите ми си имат отреден голям рафт в гардероба (може би се дължи на моя организационен стил – вижте повече тук: Правила на подреждането: коя система работи точно за вас).
4. Какво се случва след това?
Вече втора година съм в този процес, като преминах и през останалите категории на подреждане като канцеларски материали, кухненски пособия, общи дребни неща, сантиментални вещи. В един момент нагласата към вещите започва да се променя тотално – всяка купчина с натрупани вещи в някой ъгъл вече ти светка лампичката и се питаш защо е тук, имаш ли нужда от това, носи ли ти радост.
Разчистването на ненужните боклуци се превръща в ежедневен навик, а преди купуването на всяка нова вещ се питам дали това наистина ми трябва, къде ще го сложа, имам ли място за него или желание да освободя пространство за него.
Четвърти закон на гаредобната физика:
Трупането на вещи е обратим процес.
Не само че е обратим, но е и приятен. В момента домът ми не е идеално разчистен, все още има много неща, които си казвам, че трябва да изхвърля или продам. Но това са неща, които преди дори не съм забелязвала. Имам две кутии в гардероба си, в които регулярно поставям неща за даряване и неща за продаване. Но най-голямата разлика не е в начина, по който изглежда гардероба ми, а в това колко по-щастлива съм аз със съдържанието на този гардероб, колко по-спокойна съм, когато го отворя (и не, никога не съм казвала репликата “Нямам какво да облека!”). Тотално се промени и начинът, по който пазарувам и какви вещи допускам да влязат вкъщи.
Пети закон на гардеробната физика:
Няма никакво значение колко дрехи имаш в гардероба си. Не можеш да носиш повече от една рокля наведнъж.
Каква е вашата история на гардеробите, вещите и разчистването? Ще се радвам да споделите в коментарите.
Злати, с голямо удоволтвие прочетох статията ти. Видях себе си във всичките стъпки. Убедих се с колко малко мога да живея и колко щастлива съм, когато дарявам. В нашия квартал има няколко библиотеки под формата на малки дървени къщички. Там оставих немалко книги. С дрехите постъпвам като теб – отиват за нуждаещите се.
Радвам се, че си добре и ще ми е приятно да се засечем в парка, когато приключи извънредното положение. Бъдете здрави у дома! Марина